или големият размисъл

Признавам,

Трябваше ми доста време да осъзная какво се случи там. Трябваше ми време да разбера, какъв беше смисълът от тази среща, какъв беше смисълът от постигане на споразумение за климата при положение, че самата организация на срещата предизвика толкова отделяне на СО2 във въздуха, колкото няколко няколкократни околосветски пътешествия с Еърбъс А380. На кого му трябваше мнението на Буш за климата, след като н аследващия ден той изведнъж почувства стомашно неразположение, точно, когато трябваше да се решава помощта за Африка. Сигурно е имало смисъл и сигурно времето, което мина още не ми стига, за да го проумея. Но ще се опитам да си спомня за какво ставаше дума, кой, какво, кога, къде…

Хотелът в Хайлигендам си го бива, нали?

Най-красивото място на немската брегова ивица на Балтийско море наистина беше живописно. Казвам беше, защото, макар и хотелът, в който са спали 7-те най-важни мъже и жена на света да е резервиран до края на сезона, на мястото, на което се проведе тазгодишната среща на Г-8 трудно може човек да остане с мислите за почивка. Отъпканата трева все още не е пораснала. Телената ограда стои, а по пътя все още се виждат останали от демонстрантите плакати. Е, сигурен съм, че няма да останат в рамките на 3-4 години като кандидат-президентските плакати на Първанов в Овча Купел в София.

Как стигна до Хайлигендам?

Влак Берлин-Рощок. 30 евро едната посока. Пътуване из пусти поля, сам на двойна седалка, с няколко от елитните протестиращи (по-късно ще стане ясно защо са елитни). От Рощок имаше отделен влак за журналистите до Хайлигендам, който в самия ден на началото на срещата беше запречен от демонстранти.

Другите как пристигаха?

Политиците с хеликоптери, демонстрантите с рейс, за който плащат 10 евро отиване и връщане (от Берлин), а протестиращите на място пристигаха пеша, през гората, на потоци, със знамена, забучени на пръчки намерени по пътя.

Открийте 10-те разлики в картинките: Протестите в Хайлигендам и в София.

На кой филм ти напомня срещата на Г-8 2007?

Властелинът на пръстените: Двете кули, Матрицата: Революции, 300

Признавам и че ме обливаха топли вълни, когато виждах на живо Ангела Меркел и студени, когато се сблъсквах с чичото от Тексас. Всички други ми бяха някак си без(раз)лични. Колкото и да твърдят, че журналистите трябва да са напълно безпристрастни, има неща, които понякога излизат на преден план. Като например изприщването от хора от презокеански страни.

За кои страни става дума?

Тя е прредимно една. Първите букви, на името й са С, А и Щ. Не ми стигаше Дж. У. Б, ами още 80 представители на тази горда нация се изсипа в общежитията, в които живея. Това може би е единственият случай, едниственият ми шанс да видя 80 човека, които мислят като един; или по-добре казано, 80 човека, делящи си един мозък. Както и да е, американците, повечето от които идват за първи път в Европа, кокорат очи наляво и надясно, наливат се с бира и шотове твърд алкохл и пушат цигари за по 5 евро (копеленцата са стиснати и си купуват всичките една кутия). Кога друг път отново ще ив се отдаде възможността да го правят това всичкото на веднъж, без някой да ги спира и без да им пилят на главата? И без да ги следи полицията?

Да се върнем към темата – Меркел наистина ли беше зелената канцлерка?

Да, беше се барнала в зелено на най-важния за нея ден тази година – денят на подписването на споразумението за опазване на климата. Вече можем да кажем, че дойде нова ера в обличането на Меркел. Най-модерният цвят вече не е блудкавото бежово-кремаво тип „телесно“. За сметка на това сега е модерно блудкатовото зелено. Сега ще трябва да си изхвърля целия гардероб и да го подменя – от гащите до обувките – в блудкаво зелено. Така сме ние, жертвите на модата.

Парис Хилтън хлипа пред камерите, докато разхожда тялото си от затвор на затвор.

Горкото момиче. Предполагам, че в момента се снима доку-соуп-серията „Процесът срещу Парис“, „Парис зад решетките“, както и лесбо-порното в две части „Зад решетките: Непослушната Парис“ и „Зад решетките: Нов затвор, нов късмет“.

Има ли бъдеще за Парис Хилтън като певица?

Ами, много хора бяха решили, че на Майкъл Джексън му е изпята песента, но човекът сериозно се захвана отново с кариерата си и след като се отърка в няколко крехки детски тела по време на така нареченото от него изпълнение на Heal the world, се е решил на още по-сериозна крачка, а именно запис на дует с белия рапър Еминем. Предполагам, че иска да направи с него ремикс на песента си Black and Wichte – така де, той Джако все още си е чернилка (на пук на пластичната хирургия). Та мисля, че спасението за неспасяемите случаи напоследък освен Тимбаленд, се очертава и бившия алкохолик, наркоман и депресар, Еминем. Така че за Парис все още има надежда.

Другата събота е CSD Cristopher Street Day – какво трябва да ни казват тези думи?

Много го наричат гей парад. Някои (например оня чичо от историята за купуването на коли) го наричат парада, когато всички се ебат на всеки ъгъл. Да, вярно е, раздават безплатни презервативи и смазващ гел, но това не значи, че това е парадът на общественото ебане по улиците на Берлин. Е, донякъде само.

Ти ще бъдеш ли там?

Благо и Цвети казаха, че ще ходят, може и аз да се навия да отида. За всички консервативни хора – когато отида на един парад, няма да стана гей, спокойно. Лесбийка също.

Какво се подобрява в живота ни?

Настроението по улиците на Берлин, кариерата на Джако, настинката ми от Рощок, но не и протестите в България. Но те така или иначе скоро ще престанат- когато измрат всички потенциални протестиращи пенсионери на територията на София.

Амин.

изповед дот ком

Дата на изпращане: 12 Юни 2007

Na 16 sam lubovta na jivota mi me ostavi po nai dolniq na4in.Ve4e sedmi den piq s priqteli bez da spiram dori i za mig ne moga da q zabravq dnes sytrinta ne pih ni6to no kato stanah nqkoi be6e pysnal lubimata mi pesen-Yijen Viatar-Ti 6te doide6 az vednaga si pomislih za neq i otsko4ih do magazina za rakiq i otidoh v blizost do kvartala v koito jiveq sednah na edna peika i zapo4nah da pla4a za neq ve4e ne izdarjam bez neq ako ne bqha priqtelite mi mojebi 6tqh da ymra.Kajete molq vi kak da q zabravq,da ne mislq postoqnno za neq.Molq vi pomognete.

Пий едно и за мое здраве в сряда.

Дата на изпращане: 10 Май 2007

ами кво да ви кажа , аз съм на 20 години и от 3 години почти редовно си надигам шишенцето , най – често заради това , че никой не ме разбира и не ме пита какво ми е и най – важното – защото живея сам сред непознати хора от скоро. Работата ми е хубава , но не виждам в нито един от колегите ми опора като другар , честичко излизам с приятели , който са малко на брой – много хубави хора са , но и тях въобще вятър ги вее на бял кон , в семейството ми прекарах 19 – меко казано – не леки години и сега изведнъж живота ме грабна и съм обграден от една голяма лудница и същевременно съм страшно сам – това ме тормози най – много и затова утехата ми е шишето и тежкака музика.Пожелавам на всички най – доброто за тях – винаги .

Здрасти пич, кво става, как си, всичко ок ли е?

Дата на изпращане: 4 Април 2007

Пак пия. Още съм на работа имам си бутилка ракия и си пия. Не бях пил от месец близо. Не ми се прибира в нас.

Someone please call 911!

Дата на изпращане: 4 Март 2007

Iskam da se opla4a. Obrazovanieto v Balgaria VONI. U4eh 2 godini v Svishtov. Do takava stepen se propih, 4e zapo4na da me boli 4ernia drob. Na 19 godini!!! Nikoi ne te zadaljava da hodi6 na lektsii, prepodavatelite sa apatirani do bezbojie, a metodite na prepodavane sa po-stari ot samata starost. Da kajem 4e niamah ambitsia…NE! Dori polu4avah stipendia, no kogato si zaobikolen ot alkohol, barove, klubove i pro4ee. Kogato vsi4ko jivo se naliva do pripadak. Kazvam vi, osobeno 2-ri kurs…vseki den biah piana. Minalata godina doidoh v USA. Sega u4a v kolej, sa6tata spetsialnost. Granitsata e ot tuk do nebesata.

(Безволеви) Хора всякакви.

Дата на изпращане: 10 Януари 2007

Казвам се Стефан и съм на 29 години.Имам проблеми с алкохола от 10 години.Обичам да пия домашна ракия и понякога водка. Любимото ми хоби е да гармя пиратки, обичам да храня кучетата пред блока и да гоня комшиите. Мисля че алкохола ми помага с запознанствата и общуването с другите хора, защото като пия много говоря. Вуйчо ми ме напи за парви път в 8 клас и от тогава все ме влече. Нямам си приятелка, защото момичетата не ме разбират и не ме уважават.Аз съм един обикновен човек с хубава професия- работя в чистотата и вземам хубави пари, затова немисля да спирам алкохола. Леля ми работи в градския транспорт и много ми помага с квото може. Днеска съм само на 250 грама домашна и ми се пие. Искам да се запозная с добро и красиво момиче- студентка или лекарка за да сме щастливи.

За строгата медицинска сестра набери 0900 900 1 234; за Послушната ученичка 0900 900 1 567; за Старшата сестра с камшика 0900 900 1 890

Дата на изпращане: 31 Март 2007

Здрасти. Аз не обичам алкохола, обичам ефекта, който той създава. Но…
… историята на моят алкохол започва, от както бях на 12год. Едно страхотно лято, една страхотна компания, едни вечни приятели. Пиехме всекидневно, постоянно и без мярка и отгоре на всичкото, на най-неподходящото място.
Вярвам, че Бог ще ни прости – беше толкова чисто и истинско, че не го чувствам като грях!
Приеха ме в за мен най-елитното училище в България. След още две години, кандидатсвах пак и ме приеха навсякъде. Отидох в техникум (почти толкова елитен) и учих точно това, което желаех. Не спирах да пия прекомерно, за дете. В 3-ти курс открих наркотиците и намалих алкохола значително. Завърших с не много висок успех но, изкарах на изпитите по математика между 4.80 и 6.00 и влезнах в добър университет. След втори курс реших, че след като имам ясна цел и да зобогатея е ключовия момент, за да осъществя мечтите си, не пропуснах създалата се ситуация и използвах момента! Напуснах училище! Още друсах и не пиех много. Започнах да работя много, наистина много! На 23 разбрах, че наркотиците са ми голям проблем и го убих. И започнах да пия повече. След няколко месеца вече имах нетърпимо много работа и последваха 4-5 год., в които не съм се друсал и не съм пил почти нищо, освен в моментите когато нямам никакви ангажименти а те са много малко.
Скоро ще стана на 28 и почти съм достигнал целта си към богатсво, ще я достигна със сигурност скоро и ще мога да си позволя повече свободно време.
Всичко, с което се зхвана е обречено на успех.
Пиянството ми се ръководи от един девиз: „бедата не е тука а във махмурлука“. Пияница съм, бохем съм и съм пълен идиот , което най-много ценя в себе си но, не съм алкохолик. Нямам страхове, които не мога да победя освен, че ще стана алкохолик. Аз просто стигам до край.

Ей, Жанин (съседката ми отдясно), я не лъжи! Знам, първо, че не можеш да говориш български, защото си източна германка (т.е. само руски); второ, че си вече на 30 и трето, че вече мъжете, които ти се предлагаха преди, бягат, когато усетят как вониш на алкохол. Разкрих те, ей! И стига си ме канила на по чаша вино, за да оправдаваш алкохолизма си…