С трепет в емигрантското ми сърце представям един специален гост в Триблогия. Казва се Фреди. Не, всъщност не се казва Фреди, излъгах. Истинското му име е Ива Иванова – не, не си се объркал, момиче е. Или поне така си мислят всички останали, та дори и приятеля й. Сори, пич, ама си гей.

Както и да е, Фреди почти получи сърдечна аритмия като разбра за Триблогия и триезичната и история и след дълги кърваави преговори се договорихме да напише 3 реда на 3 езика- ето какво се получи:

I’m glad to be pleased to present Freddy – a boy, embodied in a woman’s corpse. As she heard about Triblogia and its trilingual roots, Freddy, alternatively called Iva Ivanova, almost cum, but surrendered and postponed the pleasure, for the moment she sees her thoughts on the „home“-issue. Take a look:

Ja, also, das ist mein Kumpel, Freddy, Freddy, das sind die Leser von Triblogia. Ja, liebe Leser, Freddy hat eigentlich Titten und einen schönen weiblichen Namen, Iva Ivanova (und einen Freund auch) und ist nicht so männlich nach Aussehen. Das interessiert sie, oder ihn, aber nicht, da sich für den coolsten Typ der Welt hält, den sie jemals getroffen hat. Nämlich dieser Kumpel tritt jetzt bei Triblogia auf und lässt Mitov notgeil wixen. Bitte alle mobile Funkgeräte vorder Aufführung ausschalten:

HEIMlich

Das ist schliesslich das Einzige, wonach sich die Menschen wirklich sehnen, nicht wahr? Nach Hause zu gehen. Ein Zuhause zu haben. Sicherheit. „Ich will nach Haaauseeeee“, schreit das kleine Kind und dieser Trieb bleibt fuer immer.
Glaubst du nicht?
Denk nach.
Wo ist dein Zuhause?
Vielleicht ist dein Elternhaus jetzt fern und vergessen, du bist ganz zufrieden. SIcher.
Sicherheit.
Ich fuehle mich sicher auf dem Weg. Mein Heim ist der Geweg.
Und dein?

Fosters Home for Imaginary Friends

Please make yourself at home, she said, pointing at a bank in the park.
And than again, this time in the room of a friend.
And one last time, in my own room.
And that’s exactly what I did.
I want to be where people want me/need me/like me/love me.
A place for friends. Any place.
If you want to. If you don’t believe me, try http://www.couchsurfing.com/

дом 3.0

Опекох се на бетонните плочки, по които вървя, усещам, как слънцето прогаря потенциални меланоми в скъпоценната ми кожа и си мечтая за някаква сянка. Защо ли не се преселя в Канада, ще понауча френски, ще послушам Селин Дион.. ще ме приемат братски. Надявам се, де. Но нещо не ми се вярва. (че ще се запътя към Канада). Мисля си, че може да се прибера вкъщи, на сянка. Но у дома е задушно, което скапва всякакъв уют.
Може би ще се преродя като пингвин и мой дом (или поне трапезария) ще станат ледените води на океана.. само че докато се преродя от океана ще остане мазутно петно като онова, от което са се измъкнали двата пингвина на изрезката на стената ми.
Зарязах идеята. Хората са като охлюви, домът им е собственото им тяло и те просто местят ландшафта. Така че сигурно ще стана охлюв. Сигурно вече съм охлюв. A home is where the heart is, а? Е, значи съм си у дома. В собствената си кожа.

you liked it? tell me bout it with a comment here or at:

es hat dir gefallen? drop a line hier unten oder an:

мнение можеш да постнеш отдолу или на :

cmitov@gmail.com