TRIBLOGIA ©
live from KreuzbergArchiv für September, 2007
We all miss the discrimination
Summer R.I.P. S01 – E04: ACTION PLAN „SAVE THE SUMMER“ or we need the discrimination back
The sun is shining and my sunburn is turning into cappuccino colored skin – what more should I expect from the summer? Well, nothing more but some fresh chicks on the beach, cause if you go to the beach in Sozopol right now, you would rather think you are somewhere North, where the seals remain the only living creatures.
1. Therefore we should banish German female tourists over 60 to visit the Bualgarian seaside. Or at least we should (secretly) discriminate them or think out some hoax story about the Bulgarian seaside, like it’s toxic for women over 60 or like it’s dangerous for Germans.
2. The situation is getting worse. There is a baby invasion on the beach. I don’t mean, that there is a tiny invasion, saying „baby“ invasion. I mean THE INVASION OF THE BABIES. They and their parents should also be banished.
3. There should be no waves on even, and heavy waves on odd days. I need some action.
4. Bulgaria should be exclusive producer of sun-screen products with SPF 100+. I need to remain white.
5.1. Every pixel of the beach (not only the paid area) should be cleaned
5.2. or Smoking should be banned and the fine should be 1000 Euro
6. All law-violators are automatically sentenced to death penalty
Amen.
Класната ми гълта
изповеди от izpoved.com:
Изповедите и коментарите съдържат език, неподходящ за непълнолетни и хора които биха се почувствували обидени от сексуално ориентирани дискусии.
Дата на изпращане: 1 Септември 2007
Класната ми гълта спермата ми.Това стана като бях на 17г-в четвърти курс.Имах рожден ден.Преди да отида на училище да черпя класа с бонбони ми дойде на ум следното. Мастурбирах няколко пъти в къщи и събрах доста сперма после я инжектирах със спринцовка в бонбоните.Бях взел две малки кутий с бонбони-едната беше със инжектирани- за момичетата а другата не я пипах-за приятели.Класната ми беше много хубава на 38 много строга и възбуждаща жена ,имаше големи цици ,освен това и дъщеря и беше в класа ни.Първо почерпих класната-тя налапа бонбона и каза че имал много интересен вкус а аз и предложих още,тя си взе два докато ги дъвчеше страшно се възбудих тя се облизваше често и каза че много и харесали.После почерпих момичетата а на момчетат им давах от другата кутия -че били по хубави като за мои хора.Момичетата се избиха да вземат бонбоните и всичките казаха че били уникални,две от тях по едно време казаха че имали леко солен вкус-явно повече е била спермата.После като се прибрах в къщи свърших веднага.Още си спомням колко сладко класната ми гърта спермата ми-може да има някакъв възбуждащ ефект върху жените.
Oh, c’moon! По-бездарна история не бях чел. Има нотка на еротиката на „Стория на окото“ и щипка неопитна белетристика, примесена с дивашки правопис – нареждаш се на послидно място в списъка ми, пич.
Дата на изпращане: 8 Септември 2007
Аз съм умно дете, Имам тези спомени от детството ми, в които хората ми се радваха на това колко буден младеж бях. Завърших гимназията и се насочих посока Уни. Приеха ме и тази година започвам първи курс. Семейството ми е сравнително добре осигурено, имаме къща и живеем тук в едно село. Занимавах се с английски непрестанно когато бях малък, езика ми се отдава открай време.
Започнах с френски, по нататък следват италиански и испански. Езиците ми се отдават и това много ми харесва защото ме отличава от тълпата бездушни хорица. Толкова са много, гледам ги когато ходят по групи и си крещят като животни, гледам ги понякога и когато излизат да си говорят отсреща на тротоара. Жалки са, но заблудата в която живят им доставя такова удоволствие, живят си необезпокоявани от нищо, от бъдещето, от плановете за реализация, от кариера която да преследват…. и какво ли още не.
Има една мисъл: „Невежеството е блаженство“. Майчице колко истина има в нея. Прекарвам времето си сам, пиша, чета, започнах си свой роман, водя си дневник, обучавам се всеки ден. [...] след 2 седмици правя 20 години. Никога не съм имал продължителна връзка с момиче, просто обстоятелствата така се стекоха и от гимназията, сега в Уни-то а след това [...]Там където аз отивам, много малко хора са отишли. Обичам я тази мисъл, защото има много общо с мен самия. Самотата понякога просто ме убива и не знам какво да става с мен. Това е, излях си душата.
Объркан 19 год. младеж
Пич, само не се самоубивай – ще е жалко за парите на родителите ти. По израза „уни-то“ съдя, че ще учиш в Германия, кажи в кой град си, ако си в някой по-голям самотата няма да ти е особен проблем, девствеността още по-малко.
Дата на изпращане: 5 Септември 2007
много кофти се полу4ава когато ,приятелите ти по4нат да 4укат жена ти,
не се знае кой е по-виновен жената аз или те . Като и да е вси4ко приклю4и
нека си я чукат спокойно.
Путка и половина си. Скоро вместо жена ти и тебе ще почнат да ебат, внимавай.
Дата на изпращане: 25 Август 2007
М,29г. Вчера ходих на Арена сам, приятелката ми е за месец в чужбина. Винаги сядам на последния ред. Нямаше много хора, а последния ред беше празен. Малко след като започна филма, дойде едно малко маце и седна точно до мен. Май имаше 18г. Почнах да я гледам. Като седна, късата и пола стигна до прашките; с тънка блузка и гърдите щяха да изскочат. Как пък точно до мен, какво иска, но тя си гледаше направо към екрана.
Отвреме на време я поглеждах и започна да ми става. След десетина минути посегнах да си го наместя, че вече беше започнал да се притиска и ме болеше. Веднага погледнах да видя, дали ме е забелязала какво правя. Тя ме гледаше в очите и усетих ръката и върху скута ми. Натисна ми го и едва не подскочих. Добре че около нас нямаше хора. Тя се наведе, клекна между краката ми, извади го. Първо започна да си играе и после го налапа. Опитах се да я дръпна, все пак де да я знам какво може да ми лепне без презерватив, но не успях. Вече ми беше замаяно, а и тя не пускаше. Въртеше език и лапаше дълбоко. Личеше си, че има опит. Бръкнах и в деколтето. Страхотни гърди – големи ,стегнати и с напъпили зърна. Това усещане ме довърши. Започнах да се празня, а тя вдигна поглед към мен и ме гледаше, докато не изцеди всичко.
Надигна се и ми поиска телефона, вкусът и бил харесал. Дадох и номера си. Гласът и звучеше доста детски. Осъмни ме дали има 18г. Попитах я, но вече нищо не каза, само стана и си излезе.
Като се прибрах, приятелката ми се обади. Беше ми някак си гузно особено, когато приятелката ми започна да ми казва колко и липсвам и ме обича. Ако момичето от киното се обади пак, просто не знам.
Дали това, което позволих да се случи е изневяра? Иска ми се да не е, но май е ?!
Това да не си го препечатал от вестник „Чук-Чук“? Адски бездарно. Или както пише на гърба на етикетите на бутилките на кола „опитай/пак“!
Дата на изпращане: 1 Септември 2007
Аз съм жена на 32.Това е сексуалния ми опит който направих преди няколко години и не бих искала да си представям ако някой който ме познава разбере.За това ще го разкажа тук-за да видя как биха гледали хората на това.И така-имам едно село на което ходя по няколко пъти в годината-роднини.Бях влязла да разгледам животните-имаше един кон беше затворен в постройка.Направи ми впечатление че члена му беше изкочил беше страшно дебел и възбуждащ.А аз бях възбудена-не бях правила секс от четири месеца.Те излязоха-отидоха да видят някаква вила на едни техни познати.Аз влязох при коня-члена му беше изкочил още-беше възбуждащ ако искате вярвайте и ми стана интересно-Хванах го с ръка а той пулсираше от възбуда-беше разгонен.Страшно ми стана любопитно какво е усещането това да влезе в мен.Първо го измих с вода и сапун.Докато го миех той набъбна още повече.Бях се подмокрила.Смъкнах си панталона и застанах под него.Хванах му члена и го допрях до вагината ми.Изглежда имат инктинкт животните-стана по спокоен и се уголеми още повече.Влезе в мен и започна да натиска още повече.Чувствах се изпълнена и усещах лека сладка болка свърших два пъти-усещах онази сладка тръпка в корема която се получава след много дълъг секс-а тогава постоянно.Имах чувството че ще ме разцепи.Кожата му беше грапава и това доставяше допълнително удоволствие.Стана ми само неприятно накрая-свърши а това не очаквах да стане толкова бързо-не бях правила някакви бързи движения….Спермата му беше страшно много и ме умокри цялата.Аз се избързах и се облякох,после се изкъпах а като се прибрах си правих стерилна промивка.След като ми премина възбудата се чувствах най пропадналата жена на света.От тогава не пропускам да удволетворявам възбудата си с мъже защото наистина човек като е незадоволен-мисли само с онази си работа.
Кога ти е терминът за раждане на кентавърче? Ще стане супер новина, първият кентавър в България! Следващият пот се прокрадни през нощта в зоологическата в София и слонът да те опъне, за жираф се свържи с мен – не че ми е толкова голям, просто ще те уредя в зоопарка в Берлин. А между дрегото виж на какво се натъкнах:
из ujas.org:
Смърт на човек след анален секс с кон
Конят е невредим. Аутопсията на човека показала, че смъртта е настъпила в следствие на продупчване на дебелото черво. Мястото на трагедията е ферма близо до Сиатъл, която се оказала свърталище на хора, които искат да правят секс с животни. Полицията е иззела от фермата видео ленти със записани над сто часа секс между мъже и коне. Лентите ще бъдат прегледани за да се види дали е нарушен закона. Във фермата освен коне живеят и кокошки, кози и овце.
Confessions on the beach
Summer R.I.P. S01 – E03
I have a confession to make.
09.09, 09 p.m. I was at the third row, looking at him. He had a magnificent big black pipe. He held it in his strong hands. It erected underneath his abdomen up to his lips, letting me sitting there stoned and sweating all the time… Well, actually, no. It wasn’t such an erotic excitement of myself, and I’m not into blaqck pipes. It was the best clarinet player heard ever in the world – Ivo Papasov and his wedding band. I doubt there is a better musician, capable of showing all the facets the Bulgarian music containc in its heart. Being pathetic is not my second nature, so let me be more concrete:
09 p.m. – 09.30 p.m. There was something wrong in the first half an hour. Papazov was somehow annoyed by something the audience couldn’t figure out.
09.40 p.m. „Thanks, God! The cameras are gone. Now I can tell you hello, people. I’m so happy to have you here as my audience. I hate the camreas and feel kind of embarrased by the,. I dont feel like I am playing for you when they are here. But now I can welcome you here! Ibryama is not everyday in town, so save the applause for later, lets hear some good music!“.
The confession I have to make is that I’m ashamed. I’m ashamed of the fact that I haven’t heard Ibryama performing. I’m not ashamed of the fact that I’m Bulgarian, I’m ashamed of the fact, that I’m a Bulgarian, who has never heard Bulgarian folklore performed by this tremendous virtuose. I’m ashamed that some British grandmas have heard him playing, while I was listening to their fuckin Brit pop shit. But this has changed.
10.09, 07.39 p.m. Some coomments coming to my mail said that it seemed like I’m having no fun in Sozopol and that I’m not enjoying the weather and the summer. Well guys, I am having fun, I have a sunburn already, I have my sunscreen on my T-Shirt, I have my ONS and my couple of drinks. And I think namely Ivo Papazov was the one who helped me resurrect the summer.
Nevertheless, there is summer in the city where I am and that’s most important now. I don’t care about all the people freezing out there in Sofia. I’m now where the party is, although it’s September.
10.09, 07.44 p.m. My post is geting blurred, I do hope you got the idea this time. If you didn’t, email me and I’ll try to explain.
Oh, and the man next to me (macho type playing poker and thinging wrinkles in the face are the same as wrinkles on the brain) has begun to beat the meat while watching some bi porn clips: an old hunk is scourging a mama with a horsewhip, she’s screaming for more (yeah, he didn’t turn off the sound) and then comes a blond guy looking like it’s 1976 and he begins tro blow the other hung… I’m not watching anymore, I’m not staying anymore. The guy is gonna cum and i don’t wanna get the shot. I’m trying to enjoy the summer and tell you guys how it’s going. Indeed, I’m gonna try to change the club, I do hope this is not the only one in Sozopol.
We’ll see.
Summer R.I.P. S01-E02
CHRISTO MITOV on Jesus, the sun and good Bulgarian music
9 a.m. at the hotel room. I think I’m predestined. Predestined to make wrong choices, to eat cold food, to watch bad TV, to live in the skirts of Sofia, to breathe filthy air, to watch the summer die. It’s not that bad, indeed.
17 p.m. at the same room after sunbathing. Today I got my first sunburn since ages! Since my day-off with Iskra in Berlin, actually. It was the best day, in the best city, at the best beach (Wannsee, „West Berlin“) with the best friend. Whatever, it’s all gone, the nice week spent with Iskra is gone (no, actually I don’t fuck her, Misho! She’s the person I can always trust for Christ’s sake!) and the summer will be gone soon too.
Looking thoughtfully through the window like in „Bold and the Beautiful“ series. Episode 3456. On the other hand, it’s not such a tragedy. We had a lot of fun. We – the students left in Berlin to write projects on stalinism, to look for a job and to spend the coldest summer one has ever seen. Yes, I’d rather say, the summer has died long ago, but today my hopes that were like a morgue, returned with a new sunshine. Yes, the sun was shining in Sozopol. And yes, it was the first time I got some salt on my skin. You should overcome the cold shock the first 10 minutes and then you can stay some 30 minutes in the water without getting your corpus stoned. In the second phase of operation „Bathing in September“ it is vitally important to be the first in the i-want-my-dry-towell-and-a-box-of-aspirin-cause-i’m-freezing-race.
At the PC club, since there is no WiFi at the hotel room. I asked the doctor (the weather girls form NOVA and bTV) and he told me the summer will be resurrected tomorrow. What a miracle! I’ve just written down I.N.R.I. (IESVS NAZARENVS REX IVDÆORVM, Jesus Christ of Nazareth, King of the Jews) on the wet surface of the Summer’s cross and here comes the miracle! Got save the sun radiation! But let’s quit the gossip about the sun, the summer and Jesus.
In fornt of the concert hall, centre of Apollonia. Let me tell you about Ivo. He’s the musician, who will transfer you to another universe, where time and space are good Bulgarian music and authentic rhythm. Ivo is vitruous, and this is not just my opinion. Ivo Papazov, Ibryama, is the the cherry of the cake at this year’s 30 annual issue of the art festival Apollonia. I will enjoy his music and his wedding concert after which I’ll do my best to transfer my emotions into words and tell you some info about the actual concert this evening at 9 p.m.
I resurrect the summer with:
Summer R.I.P. S01-E01
Summer, Rest In Peace – The new series broadcast live form the old see town Sozopol at the Bulgarian South seaside where time is now and place is the beach.
Starring Christo Mitov, the Summer and its Death.
Season one. Episode one.
The bus. At 7 o’clock the only way out of the dark and dirty city is the bus to Sozopol – one of the oldest former Greek sea towns at the Bulgarian South seaside. The summer is still alive. The bus is full, there is a hope that I am not gonna be the only one in the hotel room and in the whole town. It’s funny to travel again by bus after flying the destination Berlin-Sofia-Berlin every three months and getting impatient in the first half an hour of the 2-hour flight. The journey is going to take 6 hours. Oh, Gosh how much time to sleep and… watch DVDs with movies starring Jennifer Aniston, Sandra Bullock and Hugh Grant. Movies with Hugh Grant and Sandra Bullock should be banned, but then there will be series of suicides committed by fans of both and this would lead to more and more broadcasting of movies starring the most ill-talented actors in Hollywood. So, it’s easier to simply ignore them.
Cafe “The umbrella”. No, that’s not the Umbrella of Rihanna and it’s good so. The WCs stink like a whore after a multiple 24-hour gangbang and the liquid, leaking from the soap box looks just like the result of a 24-hour bukkake gangbang. However, I ignore misery, ’cause the only thing that is on my mind is the sea, the sun and the sleep I could get in Sozopol. You got it right, I’m maybe the only one who is not obsessed with clubbing, drinking and vomiting and night.
Restaurant ”Black Sea”, Sozopol. This is actually just a spot in the town, not a real restaurant. I have the sneaking suspicion that this is not gonna be the sunniest summer I’v ever experienced, but we’ll see. The sun is gone, but the people are still there, wandering around, rolled in scarves and sweatshirts like sunburned sushi. I don’t lose the hope, but we’ll see. They say after the annual cultural festival Apolonia the city is going to die. I’m keep my cool, because i have my funeral black T-shirt and in case the sun dies and summer too, I’ll wear it till the end of my stay here.
I feel that something tremendous is going to happen. I feel that it is not going to be positive. I feel that maybe I’m living the last days of the summer.
The end is near. The summer is going to die. Soon. Very soon. Let me tell you how.
ЦИГАНСКИ РАБОТИ
Митов и циганите
Мислех това да е пост, в който да направя една равносметка на изминалата година в Берлин, но уви. Това ще се случи, след като се върна от море, понеже, докато съм на Созопол, ще ставаш свидетел на дневника „Summer R.I.P.” директно от умиращия плаж на бившия гръцки град.
Интересно е изживяването да се прибереш в мрачна България. Мръзнеш в Берлин на 9 градуса и се надяваш, че в родината ще те къпят слънчеви лъчи под 34-градусово небе и ще киснеш в собствен сос… А какво те заварва? 14 градуса по Целзий, ламаринени бутки за вестници и дупки по новите европейски пътища на европейската република. И цигани. Чернички, мръсни, боси мургави двукраки индивиди с полиетиленови неоново оцветени жилетки на гърба. Този образ ли изскача иззад ъгъла на паниката в подсъзнанието ти? Нека ти разкажа история, която може да ти промени мнението:
Живея на улица „Президент Линкълн” в Овча Купел 2 в София. „Президент Линкълн” освен бивш американски президент и модел кола е и бившата улица „Обикална”, свързваща квартала с Околовръстното и даваща изход от Овча-купелската действителност. При навлизане в Квартала минаваш неминуемо през буферната зона – покрай пътя виждаш бензиностанции, автомивки, складове за минерална вода, а в далечината цигански катуни. Буферната зона е циганската махала. Смръдлива, крадлива, и черна. В автобус 102, който минава през нея, седалките почерняват от цигани. И аз си мислех до днес, че те са паразитите, които трябва да отцепим в гета и които не заслужават да са там, където са – в църквите ни, в джобовете ни, търсещи в тях останали стотинки и банкноти, по улиците ни, в трамваите ни, в апартамента под нас, в цяла България. Две думи днес следобед обаче промениха начина, по който гледам на циганите. (Не казвам ромите, защото е твърде европейско, а на историята жълтите звезди на синия фон не й отиват.)
В същия този автобус 102 се качиха няколко цигани – от онези, които са на по 20 (като мен), а изглеждат на по 40 (не съвсем като мен). С недовършени татуировки, белези от сбивания и изгарания. На седалката до мен седеше старец, който слезе на Красно село.
„Може ли?” – това бяха думите, които чух през едно парче на Justice от същия този циганин. Аз се ококорих и реших, че ен съм чул какво ме пита. Този „български негър” питаше „белия” дали може да седне на седалката до него.
Обидно, а? Живеем в общество, което с гоненията и сбиванията с цигани (не че мангалите са невинни) не е постигнало нищо друго, освен да направи още едно разделение реалност – на бели и черни. Аз, с очилата съм белият, а той, със сините джапанки, е шибаният негър. Не защитавам кражбите, измамите и мързела на циганите. Защитавам правото им да бъдат равни на мен, да имат шанс някой някак си да ги интегрира, а не да ги правим на сапун с всеки поглед. Нека извлечем ползата от факта, че циганите са тук, а не си създаваме повече проблеми в източтноевропейската ни кочинка.
Ако на Америка й е трябвало много време на свикне с и да оползотвори присъствието на черните, то на нас явно ни трябва двойно повече време. Нямаме много време. Време е да забравим за балканската си гордост. И може би някой ден всичко ще завърши добре.
Както се пееше в една песен „Само като преминш някой, можеш да го спасиш”. В случая няма да спасяваме циганите, а себе си. Но първо трябва да се променим.
Don´t cry for me, Argentina. The truth is, I wanna fuck you!
CLOSE-UP on GLUE – Historia Adolescente En Medio De La Nada
Ето Ви една история, залепнала по средата на нищото.Състав:
Нейде из аржентинската пустош три подрастващи индивида са ту в 35-, ту в
8-милиметрова конфронтация със социо-хормоналния дисбаланс на така деликатната пубер-възраст, произтичаща на първо място от топографските и най-вече духовни измерения на понятието провинциализъм И на второ място от липсата на сексуален експириънс и неистовия стремеж към такъв, пък било то и полово непрентециозен.
Начин на употреба:
Не търсете кой знае каква динамика на нарационно ниво. Точно там е и проблема на Лукас/Nahuel Perėz Biscayart , Начо(бе на Начо така и не разбрах `къв точно му е случая)/Nahuel Viale и Андреа/Inės Efron
Като компенсация обаче ще Ви бъде поднесено солидно количество операторско, монтажистко и актьорско майсторство. На мене лично рядко ми се е случвало да се почуствам не само зрител, но и един вид воайор.
Сттранични ефекти:
Много и все хубави. И нищо чудно, ако поклонниците на The Violent Femmes и Kimya Dawson отронят по една сълза от щастие.
Да се съхранява на сухо и проветриво място в рецопторите Ви за естетика.
[...]
Awkwardness, obsession with sex and homoeroticism have all been seen before in the context of growing up. But Dos Santos’ vision is one of the more honest ones… read more
Lucas verbringt den Sommer in Zapala, Patagonien, wo er im Kreis seiner Freunde zum ersten Mal das Gefühl der Freiheit erlebt. Die Tage sind geprägt von Ausflügen mit dem Fahrrad, Proben mit der Rockband oder diversen Begegnungen mit Mädchen. Alexis Dos Santos’ Filmdebüt liefert einige glanzvolle Momente von außergewöhnlichem Realismus und überwältigender Nähe… weiter
And in the end a home-made no-artist video of „Kiss Off“ by the Violent Femmes, part of the GLUE – Historia Adolescente En Medio De La Nada OST.
Tzvetana
SNAP SHOT ©: TRAINSPOTTING by Sev Da
One of the most challenging quests in my life is to read people’s mind.
Maybe this kind of goals isnot for everyday people like me.
That is why there is photography and there are people who do it very well. Who manage to tell you what people think only by taking a picture of them, capturing their thoughts and intentions.
The one who manages to unify all these qualities and to remain an elegant and sensitive woman is Sev Da – the first young and talented photographer in SNAP SHOT ©.
WHAT THE FUCK
В памет на погребаните (вече) стари гаджетa
Тя е сладка.
Супер сладка.
Тя е секси.
Супер секси.
Не, не е Super Iva Nova!
Тя ми е приятелка.
Млада е.
Умна е.
Дива е
Прекрасна е.
Но преди всичко е жена.
Mомиче с потенциал
да се превърне в жена,
ако трябва да съм
обективна.
PS:
Не, не мразя мъжете!
И не, естествено, че не съм феминистка! Никога не бих се отказала от правото си да бъда ухажвана от мъж – ето затова!
Но, да! Да, ядосана съм!
…Та тя, моята приятелка, освен това е и зодия Лъв. Не че принципно поставям хората в кутийки, но нещо в нейния поглед просто издава, че е Лъв…
И ще излъжа ако скрия, че всеки път, когато я зърна, не си помислям, че жената е създадена, за да блести и усмихва!
Говорихме си с нея, моята приятелка, преди известно време. За каквото се сетиш – за музика, книги, кино, манджи, море, мъже. Мъже, мъже…мъже!
(Незнайно защо, в главата ми изскача последната сцена от CLOSER, в която Natalie Portman на -фона на една много яка песничка- грейва с цялото си същество. Забавен каданс, спомен, сила…жена. Жена!)
Та! Чух какви ли не истории от това умно, младо, приятно създание. Красиви и не толкова красиви. Весели и тъжни, направо абсурдни за мен, дотам необясними.
Ето и какво ги обединяваше: Всичките имаха един банален край ала сапунен сериал, стопиран някъде по средата, когато мъжът X казва на жената Y, че я обича, че е страхотна и прочие, но (все пак!) не е достоен да бъде с нея.
Токът гансне. На екрана зее черно петно. Развръзка няма. Съответно доводите, подкрепящи тезата на X, също остават да висят. Някъде във времето. Някъде между гаснещия ток и сълзите на Y.
Познато или?
Краят на сапунката не ми е известен, но краят, за който иде всъщност реч, ми е. И този край е Краят на Краищата, Дупка в Дупката, всеизвестният кастрационен комплекс или както щеш още го наричай! Край, поучителен за мен и разтоварващ, явно, за нея, за моята приятелка.
Заключихме (уви ли, ура ли) взаимно:
- Мъжете харесват жени, които рядко покриват представите им за съвършенство (защото е по-лесно)!
- Мъжете обезателно харесват потенциалната съвършена такава дотогава, докато не се наложи да избират. Да избират между нея и себе си!
А, че от всяко правило има изключения, това на мен ми е повече от ясно!
Но за останалите, които по правило са мнозинството, е и нашият женски призив:
Мъже, събудете се! Усмихнете (ни) се!
Размислете се малко, за да се убедите, че нищо няма да се промени освен собственото Ви положение. Осъзнайте, че войната между половете е изгубена битка. И ако не искате ние да Ви се доказваме, не ни се доказваите и Вие!
И ако искате нещо секси и специално, не се страхувайте, да проявите мъжкото у себе си! И пърдон, ама говоря за понятието мъжка сила (което Ви е по закон), което пък ще рече, че жените не харесват страхливи и плахи момченца.
Ако искате нещо, изразете го с думи! Не с мисли! Или поне опитайте!
Мисля, че действа. Или поне ми се иска да е така. Защото навремето, когато мъжът гледал женското тяло, чувствал, че го желае и това било достатъчно. И за него. И за нея.
А днес по всичко личи че хармоничта е забулена в някаква необяснима за човечеството мистерия. Днес нещата малко са се променили, да! На мъжете не е достатъчна наличната жена. Те искат нещо повече. Искат от брюнетката до себе си блондинка. Искат Касандра вместо Мария. Искат Барби вместо Жена.
Защо е така, не ме питай. А и да съдим за причините не е никак лесно.
Факт е обаче, че на лице е извечниат проблем за красотата.
А, че в случая не би трябвало иде реч за извратената предтсва що е то красота, се подразбира. Вече, мисля, сме достатъчно ако не помъдрели (рано ни е още), то поне дорасли, за да отбележим, че мацките и пичовете от билбордовете не са нищо друго освен фотошопирани етикети, продаващи определени стоки на пазара.
Красотата, а и грозотата, е събирателно понятие. И на мен лично устата ми се пълни със слюнки, готова да повърне, само при мисълта, че сме стигнали дотам, че наместо глави носим на раменете си машинки. Че не можем да различим черното от бялото, приятното от неприятното. Че не можем да погледнем по-далече от носа си! Или от екрана, или от плаката, които (в повечето случаи) налагат един напълно нереален образ.
Срам. Мен поне ме хваща срам, за теб не знам. Срам от много неща, но най-вече от това, че всичко правим по default: ядем -> серем -> ебем.
Или в обратния ред. Нали все пак го правим, на кой му пука за реда?!
Грубо е грозно е, ама нейсе. Такива са условията. И ако искаме да сме обективни, трябва да сме крайно откровени. А действителността е такава – малко (много!!!) пошла и доста изморена от страхливци.
Е, ако мъжете (и жените, де, добре! Но темата си остава възмущение от първите) най-накрая не започнат малко повече да се замислят за нещата, които са до тях, за нещата, които имат реални лица и тела, аз ще взема да си купя еднопосочен за мечтаната Лапландия, а оттам насетне, да му мислят онези, които осраха ситуацията, сиреч идеалистичната ми представа за един хармоничен свят, изпълнен с красота и любов.
Амин.
PS. Скъпа, усмихни се! Толкова си прекрасна, когато се усмихваш!
Порадвай се на себе си!
Та ти си така забавна и чаровна.
А това е секси!
Красотата е клише.
Време е за пренареждане на приоритетите.
Моят съвет е да започнеш да си ги нареждаш на фона на тава:
‘cos you’re just like honey!
Александра
