Колко е прекрасен животът без компютър!

Трудно ми беше да си го представя, но трябва да призная, че откакто преди два дни лаптопът ми бе отнесен на ремонт, животът ми стана много по-динамичен и по-интресен. Няма го безцелното взиране в екрана и безкрайното чудене кой да бъде следващият адрес, който да въведа в бялото поле с мигащата чертичка, подканваща към действие, ако лекото помръдване на пръстите на ръката или най-много лекото натоварване на мускулите под лакътя може да бъде наречено действие. Няма я и тази безкрайна липса на вдъхновение.

Откакто нямам лаптоп преоткрих света и себе си. Звучи пресилено и цинично, но на практика си е така.

Компютъризацията на обществото ни достигна апогея си, откакто лаптопи се продават за около 300 евро, така че всеки вече има възможност да вземе дигиталния си свят под мишница, когато се налага неизбжно да излезе в реалния свят, било то за да отиде на лекции, на работа или на среща с приятели. Развитието на Web 2.0 страниците като YouTube, социалните мрежи ала Facebook и MySpace изглежда допринася още повече животът без PC и Интернет да ни се струва невъзможен. А той е не само възможен, но смея да твърдя и много по-изпълнен с динамиката, която именно информационните технологии ни обещаваха.

Всъщност именно благодарение на този тип сайтове в ден днешен за всеки произволен човек, разполагащ с достъп до мрежата, е безпроблемно да разбере всичко за живота ни. Различни агенции за набавяне на персонал целенасочено се възползват от необятните възможности на мрежата, за да сравняват данните от CV-тата на различни кандидати с информацията от профила им във Facebook например.

Правителствата също не остават назад. От 01.01.08 г. В Германия из Интернет пълзи така нареченият Bundestrojaner, а интернет-доставчиците са задължени да запазват данни за всички сайтове, които клиентите им са посетили през последните 6 месеца. Тези мерки разбира се, за да се предотвратяват потенциални заплахи за сигурността на Федералната република. В същото време в Перуджа, Италия през 2007 г. станахме свидетели на първото Facebook-убийство в историята, наричано иронично в медиите MyDeath.

И въпреки всички тези не до толкова успокоителни факти, броят на потребителите на въпросните сайтове непрекъснато се покачва и то с бързи темпове. Все повече от нас прекарват все повече време пред монитора вкъщи, в унито, в някое кафе или просто на улицата. Откъде идва това желание да споделяме преживяванията, трепетите, желанията, вкусовете и мечтите си с целия свят или поне с онази част от него, която изявява интерес към нас?

За мен обяснението е едно. Животът ни днес е много по-претъпкан с информация, а ежедневието ни много по-натоварен, отколкото преди трийсетина години, когато се появиха първите персонални компютри. Самите ние поддържаме контакт, или поне се опитваме, с поне около 200-300 човека, разпръснати из целия свят и из най-различни часови зони. Правим го, защото знаем от личния си опит, че контактите и личната ни социална мрежа станаха много по-важни от оценките на дипломите ни. Интернет е един особено удобен, лесен, евтин и най-важното необвързващ начин да се справим с тези предизвикателства на съвременния свят.

Мрежата ни помага да изградим един нов собствен дигитален образ, който, макар и може би не съвсем идентичен с реалния ни, е достъпен за всеки. Липсата на интернет би означавала изолация от по-широкия свят, с който малко или много сме принудени да имаме вземане-даване. Би било непосилно да обработим информацията, която ни залива всеки ден, без помощта на компютър. Но именно тук се крие и опасността. Каква част от социалния ни живот и информацията остава в крайна сметка за нас? Нима не е възможно в стремежа си да съхраним дигитални копия на животите ни, да се окаже, че всъщност вече нищо не преживяваме, ами сме актьори в един филм, чийто режисьор е желанието ни да изградим определен имидж пред дигиталната ни социална мрежа от познати, приятели и потенциални такива?

Може би голяма част от нас изобщо не осъзнава, че заплахата, да се превърнем в един кухи и празни същества, които не могат да комуникират едни с други без помощта на компютър, е реална.

И за да не бъде толкова песимистичен финалът, ще добавя само, че светът навън е поне толкова интересен и забавен колкото този в лаптопа и ни чака да се гмурнем в него, за да открием всички онези интересни хора и преживявания, които търсим от толкова време.

–

Blagoy on Blagoy:

At this point I’m supposed to tell you who I am. I wish I’d known this. I am many different persons, and as Bob Dylan once said „I usually wake up as one person and go to sleep as another.” So maybe exactly finding out who I am today is what makes it exciting to write for me and what should make it exciting to read for you.

“The only constant is the change”