TRIBLOGIA ©
live from KreuzbergArchiv für Juli, 2007
rock meets electro
Hi, it’s George again. I know I’ll be talking again about music, that is why you should excuse me, if your interest here is concerned only with the private affairs of Mitov. I’m sorry.
I’m here to say, that I have fallen in love. It happened on the internet. It was stron, fast and good. And I still love her. Its the Triblogia’s first video stream „Rock meets electro“. You could put some videos in it, vote for the godd and he bad ones and hav fun watsching tehbest selection of rock and electro.
Enjoy the noise.
Super Iva Nova
С трепет в емигрантското ми сърце представям един специален гост в Триблогия. Казва се Фреди. Не, всъщност не се казва Фреди, излъгах. Истинското му име е Ива Иванова – не, не си се объркал, момиче е. Или поне така си мислят всички останали, та дори и приятеля й. Сори, пич, ама си гей.
Както и да е, Фреди почти получи сърдечна аритмия като разбра за Триблогия и триезичната и история и след дълги кърваави преговори се договорихме да напише 3 реда на 3 езика- ето какво се получи:
I’m glad to be pleased to present Freddy – a boy, embodied in a woman’s corpse. As she heard about Triblogia and its trilingual roots, Freddy, alternatively called Iva Ivanova, almost cum, but surrendered and postponed the pleasure, for the moment she sees her thoughts on the „home“-issue. Take a look:
Ja, also, das ist mein Kumpel, Freddy, Freddy, das sind die Leser von Triblogia. Ja, liebe Leser, Freddy hat eigentlich Titten und einen schönen weiblichen Namen, Iva Ivanova (und einen Freund auch) und ist nicht so männlich nach Aussehen. Das interessiert sie, oder ihn, aber nicht, da sich für den coolsten Typ der Welt hält, den sie jemals getroffen hat. Nämlich dieser Kumpel tritt jetzt bei Triblogia auf und lässt Mitov notgeil wixen. Bitte alle mobile Funkgeräte vorder Aufführung ausschalten:
HEIMlich
Das ist schliesslich das Einzige, wonach sich die Menschen wirklich sehnen, nicht wahr? Nach Hause zu gehen. Ein Zuhause zu haben. Sicherheit. „Ich will nach Haaauseeeee“, schreit das kleine Kind und dieser Trieb bleibt fuer immer.
Glaubst du nicht?
Denk nach.
Wo ist dein Zuhause?
Vielleicht ist dein Elternhaus jetzt fern und vergessen, du bist ganz zufrieden. SIcher.
Sicherheit.
Ich fuehle mich sicher auf dem Weg. Mein Heim ist der Geweg.
Und dein?
Fosters Home for Imaginary Friends
Please make yourself at home, she said, pointing at a bank in the park.
And than again, this time in the room of a friend.
And one last time, in my own room.
And that’s exactly what I did.
I want to be where people want me/need me/like me/love me.
A place for friends. Any place.
If you want to. If you don’t believe me, try http://www.couchsurfing.com/
дом 3.0
Опекох се на бетонните плочки, по които вървя, усещам, как слънцето прогаря потенциални меланоми в скъпоценната ми кожа и си мечтая за някаква сянка. Защо ли не се преселя в Канада, ще понауча френски, ще послушам Селин Дион.. ще ме приемат братски. Надявам се, де. Но нещо не ми се вярва. (че ще се запътя към Канада). Мисля си, че може да се прибера вкъщи, на сянка. Но у дома е задушно, което скапва всякакъв уют.
Може би ще се преродя като пингвин и мой дом (или поне трапезария) ще станат ледените води на океана.. само че докато се преродя от океана ще остане мазутно петно като онова, от което са се измъкнали двата пингвина на изрезката на стената ми.
Зарязах идеята. Хората са като охлюви, домът им е собственото им тяло и те просто местят ландшафта. Така че сигурно ще стана охлюв. Сигурно вече съм охлюв. A home is where the heart is, а? Е, значи съм си у дома. В собствената си кожа.
you liked it? tell me bout it with a comment here or at:
es hat dir gefallen? drop a line hier unten oder an:
мнение можеш да постнеш отдолу или на :
cmitov@gmail.com
GIPSY QUEEN
Hi, it’s George.
Well, I’ve always known that Madonna is a little bit strange. I’ve also always known she wants always to be brand new. But it turned out, this is not the woman, singing Like a Virgin, Vogue and La Isla Bonita. Well, I’m also not that right… La Isla Bonita is still a song which she performs, but nowadays on the scene there are also some gipsy fellas calling themselves Gogol Bordello, who got lost on the way to the WC at the Wembley stadium, just as Madonna was trying to perform La Isla Bonita and Hung up. What a pity. Poor Madonna fans, poor Mitov.
In the pop music we trust,
George.
СВОБОДНИ/FREI/FREE
Кристияна Вълчева е на 48 г. Тя пристига в Либия през 1991 г. заедно със втория 
си съпруг д-р Здравко Георгиев, който е на 58 г. Той бе арестуван заедно с медицинските сестри и бе държан в затвора 5 години след което през 2004 г. бе освободен. Кристияна се е омъжила на 17 г. и има син Слави, който сега е на 29 г. След като се развежда с първия си съпруг продължава с медицинско образование и повторно се жени за д-р Здравко Георгиев. Майката на Кристияна, Зорка Аначкова, шивачка по професия, се е лишила от всичко, за да отгледа внука си. Тя участва на всички протести в подкрепа на осъдените медици. 
Нася Ненова е на 40 г. Тя е в Либия от 1998 т. Задържана е в момент когато се е готвела да се завърне в България. По време на престоя си в затвора и след мъченията от полицията тя направи опит за самоубийство. Когато заминава за Либия синът й Радослав е само на 9 г. В момента той е студент във Франция. Съпругът й Иван Ненов, анестезиолог, остро критикуваше българските политици, че не успяха да освободят сестрите. След произнасянето на смъртните присъди през май 2004 г. той пази мълчание. Майката на Нася, Станка Стойкова, която е бивш преподавател по биология и химия, след започването на процеса преживя инфаркт. 
Валя Червеняшка е на 55 г. Тя е работила в болницата в Тарбуха от 1984 г. до 1997 г., след което през февруари 1998 г. е наета в педиатричната болница в Бенгази. Съпругът й Емил Узунов обвиняваше бившия министър на външните работи Надежда Михайлова, че не е реагирала на информациите в края на 1999 г., че сестрите са подложени на мъчения. Строителен работник, той бе арестуван по същото време когато и сестрите, но е освободен само няколко часа по-късно. Валя и Емил са родители на две момичета. 
Валентина Сиропулу е на 48 г. Тя работи в Либия от февруари 1998 г. до февруари 1999 г. когато е задържана. Тежкото решение да замине за Либия взема една година по-рано когато синът й Любомир завършва средното си образование и трябва да се финансира висшето му образование. Любомир вижда майка си през 2003 г. Снежана Димитрова е на 54 г. Тя страда от диабет и изглежда най-изтощена от
всички. Съпругът й Георги живее сам и отказва да говори за мъката, сполетяла семейството му. Снежана е арестувана първо през декември 1998 г. заедно с други медицински сестри и пусната два дни по-късно, след което отново е арестувана през февруари 1999 г. Тя има две деца – 28-годишна дъщеря Полина и син на 34 години – Ивайло. Те живеят заедно със съпруга й. 
Палестинският лекар Ашраф ал-Хаджудж, който е осъден заедно с петте медицински сестри е бил на стаж в педиатричната болница в Бенгази когато го арестуват през февруари 1999 г. Семейството му го открива в затвор след 10-месечно издирване. Баща му Ахмед, професор по математика и сестра му Дареен, която е адвокат, напускат Либия през декември 2005 г., предпочитайки изгнание в Холандия. Те твърдят, че цялото им семейство е било преследвано. Ахмед и Дареен се спасили от опит за убийство. Майка му, учителка по професия, е уволнена от работа, а другите три сестри на 28, 25 и 24 г. са изгонени от университета в Либия. Доктор Ашраф получи българско гражданство непосредствено преди окончателното произнасяне на присъдата срещу медиците от Върховния съд на Либия.
ДОБРЕ ДОШЛИ НА РОДНА ЗЕМЯ!!!
MURDER ON THE DANCEFLOOR
ДОБРЕ ДОШЛИ НА БЪЛГАРСКОТО ЧЕРНОМОРИЕ!
WELCOME AT THE BULGARIAN SEASEIDE!
WILLKOMMEN AN DER BULGARISCHEN SCHWARZMEER-KÜSTE!
жизнеутвърждаващо
това познато ли ти е?
ДА, ако през изминалите две седмици си ме срещнал в София или ако си гледал в краката ми вместо в прекрасните ми сини очи.
Как беше в София?
В София престоят ми беше равен точно на 105,5 часа, в рамките на които по мен и от мен бяха похарчени стотици левове, изпити десетки литри минерална вода, сравнително малко количество погълната храна, няколко мегахерца изхабени нерви, десетки хиляди ампера позитивизъм, които ме накараха да се замисля за част от секундата, преди да направя крачката с десния крак в самолета на България Еър от София за Берлин – бивш Боинг на Еър Франс с широки седалки, който за секунди изтри спомените ми от полета към България с една рибна консерва. Към всичките цифри се прибави и още една година, която вече заформя числото на възрастта ми във всички профили за търсене на работа на 20.
До колко години ще доживее Христо Митов?
До 20. Не че ще се гътна утре, но да речем че имам едно такова желание, да остана винаги на 20, без да се налага да умирам за целта (спомни си всички онези жизнеутвърждаващи драми на НВО, в които казват „той остана вечно млад“ за някой починал на 20 или по-малко). Всъщност, аз очаквах нещо по-вълнуващо като стана на 20. Някакви фойерверки или подобни, а не да се потя в едно такси Лада поп пътя от прекрасния нов офис на М. в Студентски град към Красно село. Както и да е, като стана на 120 ще има фойерверки. Или падащи стероиди.
Спортни шефове в България не доживяват и до 50. Това познато ли ти е?
Знам, че е чиста теория на конспирацията, но все пак мистериозните „нещастни катастрофи“ от тази седмица бяха интересни явления, достойни за Оскар. В главните роли Емил Коен и компания. Ако наистина се окаже, че Емил Коен е загинал, моля за извинение, но дотогава не пречи да се погаврим с трупа. Всъщност какви са изходите за Коен? Един вариант може да е да си направи операция за трансплантация на лице или просто да си промени вънщния вид по начин, по който да не го познаят. За целта има няколко неоперативни метода – да отиде в Тексас и да прекара 2 месеца на квартира в някой Бъргър Кинг – промяната след такъв санаториум е почти необратима; също може да отиде в Швеция – както знаем там хората си имат къде-къде по-големи проблеми с алкохола, че да се занимават с някакъв българин, който е прал пари, а пък и по-голямата част от хората са толкова пияни, че едва ли ще познаят Емил Коен. Съществува и трети, макар и малко краен вариант – Емил Коен си прави операция на пола и се кръщава Хела ван дер Хааден и се завръща като новата Дана Интернешънъл и продължава да прави пари.
Парис Хилтън е пусната на свобода – трябва ли това да ни плаши?
Сещам се за филма „28 дни по-късно“, втората част на който „28 седмици по-късно“ вече тръгва по кината. Там не трябваше да пускат маймуните още в началото, защото именно те разпространиха заразата. Не знам точно как ще разпространява заразата, но малоумието на Парис Хилтън наистина е пагобно и е по-добре да намерят още един повод да я заключат отново.
Англия отново е центърът на световния тероризъм. Това познато ли ти е?
Сценарият ми е познат. Два дни преди „атентата“ масови арести и заловени предполагаеми терористи в Лондон, а и цяла Англия. След това се случва каквото трябва да се случи и отново залавят още 20 човека терористи. Миналата такава случка беше на 11 юли 2005. Сегашната – на 30 юни. Момчета, трябваше да изчакате още 12 дни, ама че сте нетърпеливи.
Германия вече не е председател на ЕС – трябва ли да скърбим по този повод?
Аз лично мисля да напрява купон по случая. Освобождаването от жизнеyтвърждаващите мейли по случай срещата на Г8 и на ЕС можеха да се сравнят само с романите на Арлекин – прозираща малоумна същност, облечена в хубави думи, които вече дори на баба ми не действат успокоително. Успех на колегите ми, които са в Португалия.
В момента в Берлин е около 20 градуса – кога лятото има намерение да дойде?
Да, всъщност всеки, който се пече на 40 градуса в София, би помислил, че нещо ми хлопа, но няма какво да се лъжем – от липса на слъце това лято ще си загубя всиäки пигменти на кожата. За Берлин се предвиждат общо 30 слънчеви дни това лято, 15 от които според мен вече са минали. Е, значи все някога ще стъпя на някое от езерата или пък ще имам шанса да се излежавам на брега на Шпрее точно срещу жилището на Меркел.
Какво се подобрява в живота ни?
Определено не нивото на река Дунав в сантиметри. В моя лично се подобрява дълбочината на бръчките ми, както и способността ми да си сдържам гнева срещу Джордж Буш (все пак 2008-ма идва); а в глобален аспект, мисля, че съквартирантката ми вече е пълна алкохоличка и може да се премести при себеподобните си в Малмьо.
TRIBLOGIA © 